В монографията е направен опит за цялостна оценка на развитието, характера и същността на политическите отношения между България и Румъния - както на двустранно ниво, така и в рамките на общите процеси на конфронтация и разведряване между Изтока и Запада в епохата от 1944 до 1989 г. Изяснени са различните позиции, които двете държави заемат спрямо СССР, в СИВ и ОВД, анализирани са механизмите, които се прилагат в политическия диалог и са откроени постигнатите конкретни резултати.
Историческите процеси в България и Румъния през разглеждания период са проследени подробно, тъй като въпреки структурното и функционалното сходство на политическите системи и държавното управление, на единната идеологическа рамка на обществено-икономическото развитие на страните-членки на Източния блок, между двете съседни балкански социалистически държави се проявяват съществени различия. Откроени и анализирани са основните - унаследени и възникнали, разрешени или останали спорни двустранни проблеми: определянето на българо-румънската граница по поречието на р. Дунав, която и до днес се основава на конвенцията от 1908 г.; построяването на „Моста на дружбата", изграждането на посолски комплекси на Румъния и България в София и Букурещ; взаимното опазване и поддържане на културно-историческите паметници; екологичното замърсяване на Русе и др.
Историческият преглед на двустранните политически отношения между България и Румъния през 1944-1989 г. доказва, че те са пряко производни от политическите цели на двете съседни държави и се осъществяват в условията на силно влияние от разностранни външни фактори. Всичко това се отразява комплексно върху непоследователния ход на тяхното развитие, въпреки парадно демонстрираната дружба и добросъседство в епохата на социализма.
