...Изминаха четири дни, в които моето и на колегите съзнание беше обхванато от тревожни мисли. Дали с това, което научихме за подготвяния нов процес срещу Заркин, сме успели или ще успеем да предотвратим най-тежкото за него изпитание? Не знаехме дали сме успели да го известим, когато до нас стигна жестоката вест, че той е вдигнат на ново следствие. Жалко, много жалко, Заркин отново щеше да изгори заради някой и друг колет, свиждане или писмо в повече като награда за доносниците. За колко малко тези наши колеги си залагаха достойнството, а дали са го имали до този момент - едва ли! Покрусени от нещастието на нашия колега, за няколко дни аз и Петко не възобновихме нашия разговор за тунела. Работехме машинално, всеки потънал в своите мисли; насочени предимно към въпроса кои са хубавците, които ще окачат въжето на бате Гошо Заркин. Те оставаха все още скрити, но след процеса щяха да лъснат имената на „проявилите бдителност" лакеи на режима. Да, голяма е тяхната бдителност, може би ще служи за пример на подобните им отрепки -наричали себе си „политически затворници". Едно е да си осъден по глава Първа, а съвсем друго е да изпълниш със съдържание това понятие.
Николай Митков Галев и роден на 3 март 1954 г. в гр. Радомир. За антикомунистическа дейност получава две присъди - 8 и 10 години затвор, от които изтърпява 14 години. Автор е на мемо-арно-публицистичните книги „В името на човека" (2006, 2017), „За благото на човека" (2006), „За правата на човека" (2011), „Бунтът в Старозагорския затвор" (2013).
