Рудолф, героят в този роман, от десетилетие готви с усърдие сериозен научен труд върху любимия си композитор Феликс Менделсон-Бартолди, но нещо все му пречи да напише първото изречение: ту гостуването на сестра му, ту опасенията, че след като си е тръгнала, тя може да се върне, ту собственото му заболяване, ту „адът на самотата“. Ето защо си стяга куфарите и заминава за Палма де Майорка, за да осъществи най-сетне начинанието си.
Там, в едно кафене си спомня за млада жена, заговорила го по време на престоя му пак в Палма преди година и половина. Спомня си отчаянието ѝ, ясно вижда покрусеното ѝ лице. В съзнанието му се оформят най-различни възможни първи изречения за студията му, но оживява и нещастието на младата жена, накъсаният ѝ разказ за някакъв „смъртен случай, после за някакво затворено консулство, после за някакъв скъп обяд, за някаква студена стая“ и накрая за бетонната настилка под един хотелски балкон...
"Бетон е роман музикален, заядлив, одухотворен, тъжен, жесток, опърничав, комичен, но преди всичко - гениален.“
Раймунд Фелингер
„Депресивният тон на тази брилянтна проза често се нарушава от остроумни обрати, които, породени предимно от вездесъщата самоирония на Бернхард, предизвикват искрен смях. Но още в следващото изречение този смях може да заседне в гърлото и да ни върне безпощадно в реалността.“
ORF |
