Дали пък, ако се сбъдне пожеланието на Фройд, няма да бъдем свидетели на подкрепата, която психоанализата може да получи от невронауките? Както и на обратното - невронауките да се окажат печеливши от присъединяването на откритията си към психоаналитичния модел?
Франсоа Ансерме и Пиер Мажистрети ни предлагат оригинално съчленяване на две често представяни като антагонистични една на друга дисциплини. Пресечна точка между тях са механизмите на невронната пластичност, благодарение на които мозъкът е отворен към промяна и податлив на модулиране от преживения опит.
Във всеки случай, изглежда, че е дошло време за проучване на биологичните основи на несъзнаваното със средствата на нова понятийна парадигма.
***
Франсоа Ансерме е психоаналитик, професор по детска психиатрия в Медицинско-биологическия факултет на университета в Лозана; той е, също така, главен лекар в университетското отделение за детско-юношеска психиатрия.
Пиер Мажистрети е професор по невронауки във Федералнния политехнически институт и университета в Лозана; директор е на центъра за невропсихиатрия в Университетската болница в кантона Во. Бил е президент на Европейската федерация на дружествата за невронауки.
