Все по-зорко гледам
и все така не знам кое е истина,
един бог знае има ли такова нещо:
да си сигурен въобще.
***
Деликатна, дълбока и детайлна поезия, която ти позволява да се докоснеш до човека, който я е написал - жена, сериозна и честна в колебанията си. Четеш и се преоткриваш в спомени и мълчание.
Стефан Иванов
Поезията на Наталия Иванова настъпва естествено като живота, задава неговите въпроси, разкрива някои от тайните му, но винаги оставя у четящия вкуса на нуеловимото. Без патетиката, без истерия и без натрапливи удивления, човекът с бинокъл там наблюдава света с вечното усещане са отминалост. И болезнено му се наслаждава.
Георги Гаврилов
***
Наталия Иванова е родена през 1992 г. в гр. София. Завършва специалност „Журналистика", а след това магистърска програма „Преводач-редактор" в Софийския университет. Работи като журналист и редактор. Отличена в конкурсите на „eRunsMagazine" и „Liternet" (2014), „Васа Ганчева" - за постижения в журналистиката (2015), „Боян Пенев" (2015), „Веселин Ханчев" (2016), „С море в сърцето" (2016), „На слънце време" (2016), „13 века България" - за литературна критика през 2018 г. Нейни стихотворения са публикувани в „Кръстопът", „Литературен вестник", „Liternet", както и в двуезичната антология за съвременна българска поезия „Jamas olvidados / Никога забравени" и в „Зоната" - том 1 на антология за съвременна българска поезия (2017, „Арс"). Дебютната й стихосбирка е финансирана по програма „Дебюти" на Национален фонд „Култура".