Баща на вечността, Иван Гранитски, Захарий Стоянов, 2020

Баща на вечността

Автор: Иван Гранитски
Раздел: Българска съвременна поезия, Изобразително изкуство
Издателство: Захарий Стоянов
Народност: българска
ISBN: 9789540914831
първо издание, 2020 год.
меки корици, 60 стр.
Цена: 15,00 лв

Прикачен файл:

Поемата „Баща на вечността" се pogu по един почти мистичен начин. Отдавна разсъждавам върху някои езотерични пейзажи на моя приятел художника Владимир Пенев. Същевременно, когато той прочете първия вариант на поемата, не само я хареса, но и предложи нови свои пейзажи, вдъхновени от текста. Така след много разговори стигнахме до идеята да успоредим двадесет и четирите части на поемата с 24 негови пластически видения... Владимир Пенев се интересува не толкова от архитектониката на конкретния пейзаж, макар да е сътворил цели серии от великолепни пейзажи - хълмове, загадъчни морски заливи, лагуни, ниви, угари, дървета и пр. Той има изключително изострено зрение 3а изобразителните параметри и послания на реалността. Но винаги, във всяка негова отделна картина или серия от платна, се интересува повече от на пръв поглед необяснимата последователност и вътрешна връзка между предметите на реалността и загадъчните сюжети, в които те влизат и се редуват като неми картини.

На пръв поглед вдъхновението на Владимир Пенев е движено предимно от реалистични сюжети и обекти. За това той използва класическата рисунка, но всяка негова творба е натоварена със cкpuт, а понякога u езотеричен смисъл. Можем дa открием редица подтекстови послания в неговите платна. Това особено личи от няколко цикъла творби като например „Брегът", „Улицата", „Разходка".

Владимир Пенев твори чрез волтовата дъга между съзерцанието и екстаза. От една страна, той е постоянно потопен в странно съзерцание, би могло да се каже дори притома, затова отделните негови творби, а и цели серии излъчват особено мълчаливо присъствие и в същото това време ни внушават десетки многопосочни послания и идеи. От друга страна, творбите му винаги са заредени със своеобразна екстазна енергия. Понякога, шепнейки, те всъщност крещят. За Владимир Пенев изображението трябва да говори на всички сетива на мислещия човек - и на окото, което вижда пейзажа или конкретния натюрморт или портрет, и на вътрешното Зрение, което следва логиката на духовното и вечното, и на обонянието и вкуса, защото картината трябва да внушава усещането за истинското пълнокръвие на живота, за раблезианската разкрепостеност на човешкия дyx.

ИВАН ГРАНИТСКИ