Мария-Тоска Стефанова (Шкодрева) е историк и общественик, посветил професионалния си път на град Габрово. Родена е през 1932 година в Букурещ, в семейство на медици. Получава висше историческо образование в Софийски университет и през 1956 г. пристига в Габрово, за да започне работа в Историческия музей. Така тя става част от екипа, който поставя основите на музейното дело в окръга.
Автор на множество изследвания и публикации на документи, Мария-Тоска активно участва и в обществения живот на града, влагайки възрожденски дух и сърце във всичко, до което се докосва.
Делото на нейния живот е послание към настоящи и бъдещи историци, които искат да се докоснат до духа на една епоха, изпълнена с борби и вдъхновение.
От студиите и документите изплуват разкази с неповторимия колорит на епохата, еднакво интересни както за широкия кръг читатели, така и за професионалните историци. Разширяват се представите за битието, стопанския живот, идеите и вълненията на предците ни.
„Този мой прелюбезен приятел Цанката [Дюстабанов] искаше да не му отсъствуват по никой клон на науката знания. Той имаше мерак (горещо желание) да съперничи на секи един учител, даже и по специалната му наука и действително съперничеше. Той искаше, когато го попита някой за нещо, да не му казва: „не зная".
„Благодеянията, които Дянко правеше на сиромаси, нещастни, не бяха само тези. Той считаше за непростим грях, ако най-малко два пъти в месеца не отидеше в конака, да освободи затворени за държавно дъждие. И като им заплатеше данъка, даваше им и по 5-6 гроша, когато си тръгнеха при децата. Горките как от радост със сълзи на очи си отиваха и го благославяха."
