Празнуваме тази година-две велики исторически времена от изминалия 15-вековен път на българското племе.
Това са:
1-о. 1000-годишнината от Симеоновия Златен век и
2-о. 50-годишнината от Освободителната през 1877-1878 год. война и образуването на III-то Българско царство.
С тези празненства съвпада и 10-годишнината от царуването на Негово Величество Цар БорисIII.
За голяма скръб обаче целокупният български народ в днешните празненства не може да участва. В поробените български земи: Източна и Западна Тракия, Македония, Добруджа, Царибродско и Моравско името българин не е допустимо да се каже и българска реч да се изговори. А пък тези български земи имат своя голям, тъй голям дял в борбите и страданията на целокупното българско племе, в неговите радости и скърби, в кървите и сълзите и в надеждите и вярата му в човешка и световна съвест и правда.
И тези чаровни български, днес в черно робство, земи са дали, дават днес и ще дават, Бог знае докога, скъпи и мили жертви за съществуването на българския народ, за българското име и за запазването на българското народно цяло.
Тоя скромен труд има за цел в тези именно тържествени дни да си спомним за една от поробените днес български покрайнини – Източна и Западна Тракия – която тоже е много преживяла, много изстрадала и която има своите големи заслуги в народното ни възраждане и борби, и в освобождението на днешната свободна България.
Пловдив
10-15 май 1929 год.
Ст. Н. Шишков.
***
Съдържание
1. Днешните предели и положение на Източна и Западна Тракия
2. Кратък историко-етнографски преглед на днешна Източна и
Западна Тракия през Средновековието
3. Източна и Западна Тракия през време на турското господство до
Освободителната война в 1877 и 1878 година
4. Източна и Западна Тракия във Възраждането, националните борби
и освободителното дело на българското племе
Петко Киряков
Отличителни черти
Петко Радев
5. Съдбата на Източна и Западна Тракия след Берлинския договор
в 1878 г., по договорите в Лондон и Букурещ в 1913 год. и
Парижките – в 1919-1920 год.
Заключение
