Д-р Слава Янакиева е културолог. Изследванията й са в областта на религиозното кино и медиите, както и на средновековния театър и празничната култура. Публикувала е множество статии по тези теми в различни научни издания. Понастоящем чете лекционни курсове в бакалавърските програми на специалност „Културология" в СУ „Св. Климент Охридски" и „Сценография" в НХА. Член е на Института по средновековна философия и култура, на Съюза на българските филмови дейци и на Съюза на артистите в България.
***
За първи път у нас се прави опит за систематизиране на историята и теорията на религиозната кинематография. За първи път у нас е направен задълбочен анализ на важни авторски филми през призмата на религиозния им смисъл, христологични и есхатологични мотиви. Аргументирана е необходимостта критиката на религиозната кинематография да изхожда не само от спецификата на медията, но и от богословската специфика.
Доц. Правда Кирова
Безспорни са научните приноси, които дава на българската хуманитаристика този толкова успешен труд. Това е на първо място високото теоретично осмисляне на една „религиозна и философска топология на кинематографията", направено чрез привличането за анализ на толкова значими произведения на авторското кино.
Проф. Михаил Неделчев
***
Съдържание
Думи на благодарност
Въведение
Накратко за книгата
1. Три христологични топоса. Визуалното родословие на кинематографията
1.1. Споровете около „Страстите Христови" на Мел Гибсън. Пасионът в основата
„Археология" на жанра
Пасионните референции в „Страстите" на Мел Гибсън
Екскурс: „Евангелие по Матея" на Пиер Паоло Пазолини
Специфично западната ситуираност на „Страстите" на Мел Гибсън
1.2. „Наслука, Балтазар" на Робер Бресон. Традицията на христологично-то магаре
„Христология" на магарето в Средните векове
Транспозиция на библейското магаре в един филм на Робер Бресон
Балтазар - „магарето на Валаам" или христологичен образ?
1.3. „Пирът на Бабет" (1987). Теофания в Cafe Angle
2. Памет за края. Кинематографични вариации на есхатологичното
2.1. „Седмият печат" на Ингмар Бергман. Апокалипсисът на Everyman
2.2. Памет, вина, съвест. Няколко кинематографични стратегии
Крие Маркър
Ален Рене
Андрей Тарковски
2.3. „Дървото на живота" на Теренс Малик. Иововата тема
2.4 Краят е началото
„Краят на света" (1931) на Абел Ганс и „политическата есхатология"
Две лица на романтизма в кинематографията - Ганс и Триер. „Меланхолия"
„Шифрите" в композицията на „Меланхолия"
Послеслов
Приложение
Цитирана литература
Цитирани филми
