Александър Вутимски (Своге 1919 - 1943) е български поет от XX век. Още като дете се премества да живее в София, защото почти цялото му семейство е покосено от туберкулоза.
През 1937 г. завършва I софийска мъжка гимназия. От 1938 г. следва класическа филология в Софийския университет. Творчеството му е посветено на града и любовта, теми, в които доминира едно различно за българската поезия носталгично-меланхолно светоусещане. Вутимски е сред първите автори, в българската поезия, на творби с хомосексуална тематика и естетика. Приживе не успява да издаде своя стихосбирка. По-ранните му стихотворения са публикувани в левите списания „Ученически подем", „Звън", „Светлоструй", „Трезва младеж". Едни от най-значимите му и зрели творби са публикувани в месечно литературно-художествено списание „Златорог". Смятан е за един от значимите, но недобре познати български поети. Умира през 1943 в санаториума в Сурдулица, на 24 годишна възраст.
