Нещата не ни говорят за себе си, казва Копланд, освен за да заявят, „че винаги са били, са и винаги ще бъдат, а с това да кажат относно нас, че сме направени от време". Копланд не въздиша носталгично по изчезналото минало - той е твърде стоически настроен за това, - а изразява просто печал, че светът трябва да е, както е, печал, която е неизбежна част от това да живееш в света и да го обичаш, и да знаеш, че трябва да го оставиш.
Дж. М. Кутси
Основното изискване, което отново и отново предявявам към поезията, е да те накара да помислиш: да, така е!
Моето намерение е да съм актуален задълго, да пиша текстове, които остават валидни при промяната на ситуациите и в различни времена. Това означава в определен смисъл да бъдеш абстрактен, на пръв поглед неясен, а то от своя страна изисква повече от читателя, той трябва да се вглежда повече в себе си, отколкото около себе си. Това е „вътрешна поезия", тя има повече общо с описанието на основните структури на мисленето, чувстването, наблюдението и спомена, отколкото със случващото се с оглед на външните обстоятелства.
Рутхер Копланд |
