„Български културно-исторически времена и нрави” – този надсловобмисля авторът в своите записки, като поставя акцент върху характера им на културна история в личности, образи и сюжети. Но верен на себе си, отново се връща на скромното и непретенциозно: „Свидетелства за (на) времето…”. Така се роди нашето заглавие: Свидетел на своето време.
Една личност – далеч по-сложна и многостранна в същността си от познатата. А също – и от описваната. Или – от онази, която е била видима пред нас. Във времето – той остава самотен. Духът е бил винаги самотна и жертвена позиция. Неслучайно такива личности се вграждат и се превръщат в мост– мост между различните етапи в духовността. Мост между своето и „нашето“ време.
„Фигура на континуитета“ – така го нарича Елена Михайловска. А Светлозар Игов му присъжда най-високото звание в духовната йерархия – „строител на българската култура“:„Тази цялостност на неговия поглед към науката, към културата, към духовността е достатъчен, за да ни покаже, че пред нас е не просто един от големите учени специалисти, а една от големите личности – строители на българската култура.“
Ти отново ме дари с нещо скъпоценно. Благодаря!
Както винаги си проникнала дълбоко, нямам думи!
„Записките" на мене ще подействат разтърсващо.
Това ще е разлюляващо четиво. В него всеки може да
открие нещо за себе си, грешките си. Включително
и аз. Впрочем „който има очи да гледа, който има уши
да слуша". Дано това бъде урок за „котилата"!
