|
|
| Нашата
препоръка |
 |
|
Бленувана София
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Един софийски малчуган разказва
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
По следите на Алемоа
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Пътуване назад и на Запад
|
 |
Автор: Нона Нейчева, Александър Белчев
Раздел: Българска съвременна проза
Издателство:
Фондация за българска литература
Народност: българска
ISBN: 9789546771087
първо издание, 2020 год.
меки корици,
166 стр.
Цена:
11,99 лв 
Прикачен файл:
|
Нона Нейчева.
Нона е родена 1985 година.
Зодия водолей.
Вярва, че щастието е съвсем просто съществително, какъвто трябва да бъде и животът. Живее щастливо в София.
Александър Белчев е роден през 1952 година в Добрич. Завършил е електроинженерство във ВМЕИ - Варна, специализира радиожурналистика в СУ „Св. Климент Охридски". Работил е като електропро-ектант, редактор в Радио Варна, секретар на Дружеството на писателите в Добрич, главен редактор и управител на Радио Добрич. Печатал е стихове в „Литературен фронт", „Пулс", „Стършел" и в списание „Пламък". Лауреат е на национални конкурси. Дебютната му стихосбирка „Забранени градини" е отпечатана през 1997 г. в поредицата „Литературна академия" на Университетското издателство „Св. Климент Охридски". Автор е и на стихосбирките „Тъмни тайни" („Българска книжница", Сф, 2002), „Зла-тотърсач" (колекция „На острова на блажените" на фондацията за българска литература, Сф, 2012) и „Спирачки за керван" (иронии и апострофи) („Рал Колобър", Сф, 2012).
По негови стихове композиторът Асен Масларски пише песните: „Равноденствие" (изп. Кристина и Михаил Белчеви), „Лятото" и „Белег" (изп. Милица Божинова и Асен Масларски).
***
От книгата:
Осветление няма да имам пред къщата – звездите стигат. Телевизор няма да ми трябва – ще имам прозорец към морето. Пък и да нямам – никога в живота ми не ми е трябвал телевизор.
В този идеален свят ще ям пресен сафрид всеки ден. Ще строя пясъчни замъци и после ще скачам върху тях в еуфория, за да ги разрушавам и след това да ги построявам наново. […]
Не беше разговор между мъж и жена. Не беше такъв между баща и дъщеря. Това бяха слова между две души, чакащи отдавна някой да им покаже, че вселената има още какво да им каже.
Нона Нейчева
НА НОНА
Не сме ли се събрали,
не ще се разделим.
Не са ни вели хали.
Не ни е плакал дим.
Хортувахме на чашка,
но колко ли не са...
Като искрица нашето
отлитна начаса
по пътищата бели,
които тачиш ти.
Не стават за споделяне
различните мечти.
Александър Белчев
|
|
|
