Вероятно тази книга ще предизвика възмущение и недоволство у някои колеги. На тях и на всички мои читатели ще кажа, че историкът, според мен, трябва да следва две прости и разумни правила. Първо, да чете изворите и да дискутира с тези, които преди него са ги чели и второ, доколкото е възможно, да бъде безпристрастен. Да си безпристрастен означава да не налагаш матриците от твоето настояще върху миналото, независимо дали то е било преди 2000, 200 или 20 години.
Умишлено предложих теми за дискусия вместо изводи, формулирани в заключение. Вероятно това не е в добрия тон на академизма, но смятам, че като автор имам право на това отклонение от правилата. Така книгата ще остане като недовършен разговор, а и всяка категоричност по отношение ранната история на християнството винаги ме е изпълвала с усещането за пристрастност.
