|
Нашата
препоръка |
 |
Самотният човек. Новели
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
Царска България (1879-1946). Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии)
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
Марио Жеков 1898-1955 (представен от Марин Добрев)
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
|
Арменска литература V-ХVIII век. История и христоматия
|
 |
Автор: Арманд Басмаджиян
Раздел: Художествена литература от Азия, Африка и Австралия, Литературна критика, литературознание Издателство:
ЕТ Томас Басмаджиян
Народност: арменска Преводач: Арманд Басмаджиян ISBN:
първо издание, 2001 год. меки корици,
511 стр.
Цена:
15,00 лв
Прикачен файл:
|
Днес, в края на XX в., ни призовават да забравим всичко онова, което са преживели предците ни. В интерес на истината, страданията не могат да бъдат забравени. Могат да бъдат опростени, но забравени... Когато в паметта изплуват разказите на дядо ми, когато си спомням прегръдките и обичта на осиновената сестра на моята вуйна, изгубила в щастливите години на детството пред очите си Всички близки по Време на трагичния геноцид, когато през Вековете до нас достигат плача и страданието, документирани от книгите и снимките, е трудно да забравиш. Очите на истината не могат да бъдат завързани, ушите не могат да бъдат запушени. Единствено покаянието е в състояние да заглуши болката. За да не се повтаря трагедията.
Това може да прозвучи патетично и да не е характерно за сериозно изследване, но и двата клона на моя род Водят началото си от тези територии - от Сивас или Себастия, през Истанбул и Кайро до София, и от Ани, през Крим и Румъния до Свищов. А ако един изгнаник — бантухд (пандухт) — каква тъжна и красива дума имат за тези хора арменците, не знае къде са били корените му, то за какво е живял?
На българския читател, уверен съм, много от имената, за които ще стане дума по-нататък, ще са непознати. Някои от тях ще бъдат трудни за произнасяне, но онова, което ще научи след като затвори последната страница на книгата, ще е един нов свят — вече познат и по-близък, а заради това си струва малкото усилие.
Тези записки са събирани като отделни статии в продължение на повече от десет години и поради това в тях има известни повторения, там където не беше възможно да се избегнат. Освен това, ще срещнете всяко име в два варианта — единият е според произношението на западните арменци, които живеят в България и извън територията на днешна Армения, а в скоби е същото име според, така да го наречем, източния диалект, употребяван на територията на арменската държава и в преводите на книгите на руски език. Тук бих искал искрено да благодаря на моите редактори и консултанти Хайгарам Пилигян, Зари Танкаранян и Пол Боварян за тяхната безкористна и искрена помощ.
|
|
|