В нашата богослужебна практика се е утвърдило правилото диригентите да подбират (макар и невинаги) сходни по стил, характер и изразни средства творби и сами да съставят и подреждат службите. Твърде рядко може да се чуе богослужебно (пък и концертно) изпълнение на цяла литургия от един автор.
Предлаганата творба е композирана именно с такава цел. Тя е лека и достъпна и би могло да бъде разучена и изпълнявана по време на богослужение от почти всеки църковен смесен хор. Продължителността на отделните песнопения е съобразена с изискванията на богослужението. За да бъде светата литургия възприемана от богомолците и изпълнителите не като концерт от творби на различни автори, а съпреживяна като едно цялостно действие (мистерия), като движение, което стига до своята естествена кулминация и завършек, отделните песнопения са свързани и обединени с интонационни, мелодически и хармонически връзки. Едно такова осмисляне на пеенето в светата служба е оправдано както от литургична, така и от музикална гледна точка и вярвам, че ще бъде прието с разбиране и от изпълнителите, и от богомолците. Бог да благослови!
свещ. Александър Лашков
***
Протойерей Александър Лашков е роден в гр. Фердинанд (сега Монтана). Детството си прекарва в с. Лехчево. Завършва Софийската духовна семинария, Духовната академия „ Св Каимент Охридски Двугодишния диригентски институт и АМТИИ Пловдив. Работи като музикален педагог и диригент. През 1992 г. приема духовен сан и става свещеник в храма „Св Троица жк „Разсадника" където служи и сега. Композирал е десетки песни и оркестрови пиеси, между които сюитата „.Музикален дневник" и „Романтична увертюра" зa духов оркестър. Автор е на множество църковни песнопения и на шест Златоустови литургии. Литургия № 4 е първата с оригинална музика, издадена на български eзuк. Написал е и е издал шест книги с беседи и проповеди - трилогиите „Пътят към храма" и „С дух и истина".