Разширеното второ издание на книгата е повод да споделя, че виждам психологията на изкуството като част от съдбата на изкуството.
Книгата е организирана около идеята, че психологията на изкуството не е единна дисциплина, а обхваща широк спектър от въпроси и подходи подобно на изкуството, което също не може да бъде определено като хомогенна категория. В книгата психологията и изкуството са представени като два паралелно развищи се модерни проекта, които започват да пресичат своите траектории през последните три десетилетия на XIX век и под различни форми разширяват своето взаимодействие през целия XX тек, а също така и през първите две десетилетия на XXI век.
Новото издание на книгата запазва структурата и съдържанието на първото издание. Съществен момент е включването на изцяло нова глава (1.15. Лаканианска психоанализа на изкуството) към първата част на книгата, в която са разгледани психологическите измерения на съвременната философска критика на изкустовто. Има промени и във втората част на книгата, в която съдържанието, свързано с психологията на детското изкуство е актуализирано и разширено. В края на книгата има нов раздел (Приложение), в който са систематизирани исторически аспекти на визуалното представяне в модерното и съвременното изкуство на концепции и понятия от различни психологически системи и школи.
Петер Цанев
София 22 август 2020 г.
***
Петер Цанев (p. 1967) е професор по психология на изкуството в Националната художествена академия в София. Почетен професор е на Московския социално-педагогически институт.
Автор е на книгите: „Изкуство, психопатологична образност и детски рисунки" (2002), „Психология на изкуството" (2008), „Психологически подходи в изкуствознанието" (2009), „Неразказаната българска абстракция" (2014) в съавторство със Станислав Памукчиев, „Образ и съзнание в арт терапията" (2018) в съавторство с Владимир Никитин.