акад. Димитър Михалчев - между философията и дипломацията, Петко Мангачев, СамИздат / Неизвестен, 2020

акад. Димитър Михалчев - между философията и дипломацията

Автор: Петко Мангачев
Раздел: Български мемоари и биографии, България след Освобождението до 1944г., Българска съвременна история
Издателство: СамИздат / Неизвестен
Народност: българска
ISBN: 9786197464061
първо издание, 2020 год.
меки корици, 136 стр.
Цена: 10,00 лв

Прикачен файл:

НЯКОЛКО УВОДНИ ДУМИ

Както всички мои публикации и тази книга е базирана на архивни материали. Това е единствената реална възможност документите, които намерих, да не останат в тъжния здрач на забравата. Веднага искам да подчертая, че съм много далеч от намерението да разглеждам научното творчество и наследство на акад. Димитър Михалчев. Целта ми е коренно различна. В тази книга няма да започна с описание на живота му. Защото в следващата глава ще цитирам до последния ред най-важните моменти в живота му, които самият той описва. Там именития философ ни посочва, че никой не е в състояние да избере епохата си, а само своето място в нея. А що се отнася до развитието на неговата житейска история, то тя се крие в тъмнината на близкото минало. На мене, като автор на това изследване, ми остават за проучване само някои пространства, свързани с този изтъкнат български учен, чийто брак с философската наука е бил стабилен като църква и за който ми се струва че си заслужава усилието и времето да бъдат разгледани малко по-подробно. Бързам веднага да уточня, че това ще е само опит, а не декларативно обявление с което да се демонстрира претенцията, че в следващите редове всичко ще бъде проследено до последната запетая.

Ще си позволя да кажа и още нещо, което намирам за съществено. На следващите страници обект на скромното ми внимание ще са някои специфични особености в живота на акад. Михалчев. И по-конкретно онези от тях, за които той, колкото и да звучи парадоксално, изобщо не е допускал че съществуват. Архивните документи обаче разкриха други действителности, подкрепени с наистина невероятни факти. От намерените документи стана ясно защо мандата му като първи български посланик в СССР е бил преждевременно прекъснат. Оказа се, че пламенният почитател и възторжен разпространител в България преди 9 септември 1944 г. на съветските обществено-политически и икономически постижения, е бил плътно следен от царската полиция. В сводките и рапортите на съгледвачите му е била отбелязвана всяка негова среща, разговори, политически оценки, посещения в столични кафенета, разговорите с негови гости в дома му, та дори и разпространяваните от нелегалната антифашистка съпротива негови публикации. Но, това далече не е всичко.

След сакралната дата 9.IX. 1944 г. битието на Димитър Михалчев е било белязано от ореола на известността и особено високо признание: член на делегацията, която в гр. Черна вода /Румъния/ води преговори с маршал Фъодор Толбухин за прекратяване на обявената от Съветския съюз война на България; член на българската делегация, която води преговори в Москва за прекратяване от българска страна на състоянието на война на България срещу САЩ и Англия; отново посланик в Съветския съюз. И когато по всичко изглеждало, че бъдещето за проф. Михалчев се очертавало повече от перспективно и блестящо, като гръм от ясно небе, дошла официалната протестна нота на съветското правителство за преждевременно пректратяване на посланическия мандат на Димитър Михалчев в Москва. Трудно беше да се намери отговор за този невероятен обрат. Но, не и невъзможно да се открият причините за подобно наистина безпрецедентно в същността си събитие.