Около Умберто Еко. Семиотика и идентичност, Съставител: Ивайло Знеполски, Дом на науките за човека и обществото, 2005

Около Умберто Еко. Семиотика и идентичност

Автор: Съставител: Ивайло Знеполски
Раздел: Съвременна философия, Теория на културата
Издателство: Дом на науките за човека и обществото
Народност: сборник
Преводач: Весела Генова, Маргарита Дишкова
ISBN: 9549567222
първо издание, 2005 год.
меки корици, 375 стр.
Цена: 18,00 лв

Прикачен файл:

Целта на международната конференция "Около Умберто Еко. Знаци, репрезантации, интерпретации", която се проведе в София (ноември 2004 а), бе да отиде отвъд опозицията, очертана от горните две тези. Опора на това намираме в богатото и разнообразно творчество на Умберто Еко, един от малцината днес, защитаващ успешно статута си на европейски автор от италиански произход. Неговите теоретични трудове, посветени на семиотиката, комуникациите и наративността, както и неговите романи, разкриват нещо повече от отворено културно пространство, от общо наследство и инвентар от споделени културни форми. Те насочват вниманието ни към езиковия феномен. В книгата си в търсене на идеалния език Еко представя и коментира хрониката на разгръщаната през вековете утопия за Адамовия език, за търсене на такъв език, който да преодолее различията между националните езици и да се превърне в спойка на разединеното и неразбиращото се човечество. Всъщност самият той упорито работи за създаването (и осъзнаването) на подобен език, само че този език не е заместител и еквивалент на съществуващите естествени езици, а съществува в тях и чрез тях и се разгръща на нивото на производството на значения и на техниките на репрезантация. По същество за Еко европейската идентичност не почива само и преди всичко върху общото наследство или споделените ценности. Тя се основава също така (и може би преди всичко) върху начина да се Възприема и репрезентира светът (преодоляване на "символния модус"), както и в създаването на фикции с евристичен характер (например европейския роман). Романите на Еко повествуват за раждането на европейската модерност, за драматизма на изграждането на един нов начин на възприемането на света и на човека в света. А неговите теоретични трудове извайват инструментите на това изграждане.
Един такъв начин да се постави проблемът за европейската културна идентичност избягва опасността от различните форми на есенциализъм и поставя акцента върху процедурите на изграждането на смисъла, върху овладяването на разрива между присъствието и отсъствието, между думата, изображението и референта, върху процедурите на интерпретацията. По своя начин да се разбират, да се проблематизират, да се самопреодоляват и променят културите на Европа, поотделно и в своята съвкупност, се различава от редица други културни ареали.
Ивайло Знеполски