Кой уби ястребинчетата?, Надежда Любенова, Макрос, 2021

Кой уби ястребинчетата?

Автор: Надежда Любенова
Раздел: Извори и документи, Българска съвременна история
Издателство: Макрос
Народност: българска
ISBN: 9789545615276
първо издание, 2021 год.
меки корици, 244 стр.
Цена: 12,00 лв

Прикачен файл:

В ДА-Търговище, където се съхраняват архивите на общ. Добротица, в чийто състав влиза и с. Ястребино, не са предадени архивите, в които са вписани ежедневни събития, кореспонденции и пр. до 17.IX.1944 г.

Без писмена заповед от МВР не се задържат хора, не се убиват, не се прави блокада, не се опожаряват къщи и плевни. За Ястребино такива заповеди няма. Полицейските архиви са прочистени, няма архив, от който да се види кой и кога е извършил злодеянието. В периодичния печат, както и в местни Омуртагски, Габровски, Поповски и Варненски вестници не са публикувани сведения за блокада и убийства в Ястребино. Знае се, че шумкарите са се трепали един друг и са приписвали убийствата на властта, опожарявали са къщи и плевни.

В ДВИА - В. Търново няма сведения за действията на войската при разгрома на Омуртагския партизански отряд и убийства на деца и възрастни ятаци от с. Ястребино, общ. Попово през декември 1943 г. ДВИА - В. Търново, 19.06.2019 г. /Виж приложението./

След 9-ти на населението е забранено да говори за убийствата в Ястребино. Архивите на църквата са унищожени.

Във Варненска област, както и на други места се организират траурни шествия - митинги при погребения на убити шумкари, отразени във варненския в-к „Народно дело". На някои от тях присъства и партизанинът Рангел Калайджийски от Ястребино, вече зам. началник на Окол. упр. на МВР-Омуртаг. Държат се речи. За убийствата в Ястребино - нито дума, там не се организира траурно погребение, на което биха присъствали живи свидетели и биха говорили за злодеянието.

Гласност на трагедията се дава при провеждане на монтирания „народен съд". Военачалниците свидетелстват, че главното командване им дало списъци с имена на ОСЪДЕНИ /от военно-полеви съд въз основа на ЗЗД/. В тях не е имало имена на деца, разбира се, а за възрастните ятаци от Ястребино /писмено/ било наредено да бъдат разпитани и освободени.