Битката за Атлантика е едно от най-драматичните сражения през Втората световна война. Кошмарът за съюзниците са подводничарите на Карл Дьониц. Те принуждават Великобритания и САЩ да насочат огромни сили и средства за борба срещу германските подводници. От 1943 година нататък новите усъвършенствани сонари на съюзниците и специалните групи за борба срещу подводници преобръщат ситуацията. Това, което Дьониц и неговите подводничари не знаят, е, че съюзниците вече четат радиосъобщенията им, защото разполагат с кода на шифровъчната машина „Енигма". Точно тогава Хитлер назначава гросадмирал Дьониц за главнокомандващ германския военноморски флот. Новата длъжност го изстрелва сред върхушката на Третия райх. Гьоринг, Химлер и част от висшия генералитет се опитват да водят тайни преговори със съюзниците за сепаративен мир, за да хвърлят всички сили на вермахта срещу настъпващата Съветска армия. Грос-адмиралът не се вписва в тези задкулисни игри. На 30 април 1945 година във Фленсбург, последното незавлядяно кътче от Германия, Дьониц получава шифрограма от Берлин: „Фюрерът ви определи за свой наследник". Изборът е съдбоносен за гросадмирала: да даде заповед за операция „Регенбоген" - самопотопяването на германския флот, предвидено в случай на капитулация - или да спре безсмислената вече съпротива на германската армия.
