Изминаха около десет години, откакто за пръв път прочетох морските приключения на Иван Евтимов. Тогава не съм предполагал, че днес аз ще пиша в новото издание на тази книга. Също като в историята на помощник-капитана, който от моряк се превръща в социолог, така и в моя случай съдбата нареди нещата по неочакван начин.
Книгата на Иван ме спечели още на "първо четене". Лека, остроумна, изпъстрена с неочаквани наблюдения, разсъждения и препратки. Хареса ми тази двойнственост в житейската ситуация на Иван, при която не е ясно дали пред себе си имаш текст, написан от моряк, който после е станал социолог, или е обратното - от социолог, който случайно някога е бил моряк. Няма как да едно и също, защото не само хронологически, но и същностно човек е първо едното, а после другото.
