Теодор В. Адорно е една от най-бляскавите фигури на т.нар. „критическа теория“ и един от най-легендарните европейски интелектуалци на ХХ в.
Minima Moralia повлиява дълбоко европейското социално, философско и етическо мислене. Писана е по време на Втората световна война, когато Адорно е в изгнание в САЩ поради невъзможност да оцелее при антисемитския режим в Германия. Заглавието й e отглас на прочутия античен трактат по етика Magna Moralia.
Книгата е съставена от афоризми, фрагменти и микроесета. Свръхерудирано, тя ни движи от наблюдения над всекидневието до прозрения относно общите тенденции на късноиндустриалното общество и човешката ситуация изобщо, в нейните привидно независещи от исторически контексти измерения.
Темите разтварят пъстро ветрило: от разлагането на самата възможност за общуване до възхода на окултизма, от гостоприемството до отношението към технологичните артефакти, от психоаналитичното до икономическото, от музиката до романите, от начина да обитаваме дома си до дълбините на обичането.
Макар в негатив, Адорно се вълнува от това как да живеем по-добър живот: тази централна, вероятно вечна тема на най-добрата хуманитаристика. И на всяко човешко същество.
***
СЪДЪРЖАНИЕ:
Посвещение
Първа част: 1944
1 За Марсел Пруст
2 Градинска пейка
3 Риба във вода
4 Пределна яснота
5 Сполай ви, докторе!
6 Антитеза
7 They, the people
8 Ако те прелъстяват грешници, не скланяй
9 Помни това, мое дете
10 Разделено-обединено
11 На си ти куклите, дай си ми парцалките
12 Inter pares
13 Защита, помощ и съвет
14 Le bourgeois revenant
15 Le nouvel avare
16 Към диалектиката на такта
17 Запазена собственост
