Роман Кисьов е един от представителите на новата школа на поезията в България, от поколението, което може да се счита напълно освободено от каноните, които спъваха поетичната дейност през
комунистическия период. Самонаблюдението, въпросите за такъв тип свобода, каквато още се търси в Източна Европа, но най-вече за любовта и съществуванието, за красотата, поезията, за чудото на думите, творящи чрез себе си, за един друг свят с понятия и смисъл, които понякога могат да изглеждат независими от реалното - това са темите, характерни за Роман Кисьов. Маниерът на квази-изображението, понякога със сценографски акценти, в които се конструира словото, възможно за една страна на духа, върви по две направления в света на красивото: поезията и изобразителното изкуство.
Мариус Челару (Румъния) сп. "Роеziа", Яш, 2003
За българския поет Роман Кисьов светът е пронизан от Божията благодат, земя и небе, живот и смърт са така тясно преплетени, че дори положените върху гроба цветя пускат корени в отвъдния живот.
Александър Гоборков (Русия) в-к "Литературнае вести", Москва, 2003
