Романът е носител на наградата "Вик" за роман на годината за 2006г.
Тук, на обложката, обикновено поместват биографията на автора. Няма да постъпя егоистично, ще постъпя справедливо. Отстъпвам мястото на биографията на книгата. Понеже я писах цели три години, имах възможността да я опозная и реших, че го заслужава повече от мен.
Преди две десетилетия написах сценарий, потопен в смешното на историята ни, който бе отхвърлен грандиозно от художествения съвет на киното. Един от корифеите, вече в коридора, ми каза: "Много е подигравателно това, което си написал. Нашият зрител не е дорасъл за национална ирония!" Този човек, желая му от сърце здраве, е жив. Видях го неотдавна - видимо още не е дорасъл за национална ирония.
А зрителят? Ами той, както и читателят... та те са си същите. По-умни от тези, които се опитват да ги затворят в калъп.
И понеже годините отлетяха и се изплаших, че ще си отида от тоя свят недорасъл, седнах и съчиних отново, вече като роман, тая закачка от неосъществения сценарий.
Героите оживяха отново. Не зная дали са щастливи точно в моята книга. Но аз изживях с тях през тия три години най-голямото щастие, за което един заточеник на перото мечтае цял живот.
