Мария Друмева е родена през 1946 г. в село Екзарх Антимово, Бургаска област. Завършила Музикална гимназия в Бургас и висше музикално образование в Софийската държавна консерватория. В професионалната си дейност, която започва от Музикалната школа в Антимово, е преподавател и хоров диригент в Кюстендил, Перник и София. Известно време е методист по музикална самодейност в Окръжните съвети за култура в Кюстендил и Перник. Като ученичка публикува стихотворения и разкази във вестниците „Черноморски фронт" и „Средношколско знаме", а по-късно - в „Студентска трибуна" и в сп. „Пламък". Сътрудничи с музикално-теоретични материали в специализираните музиковедчески издания на Съюза на музикалните дейци и на Съюза на българските композитори -„Музикални хоризонти" и „Българска музика".
Автор е на три книги: „Звезда самотна" (1977 г.) - първата българска романизирана биография на наш композитор, документалната повест „Емануил Манолов" (1978 г.) и „С песните на червеноблузите" (1981 г.) -художествена история на прославения борчески софийски работнически хор „Георги Кирков". И в трите книги идеята е да се съхранят в паметта на поколенията имена и музикални явления, утвърдени като стойностни не само за времето си, а и останали с непреходно значение за националната ни оперна и хорова култура.
Същата цел на авторката е и в книгата „Искра божествена". Пресъздавайки атмосфера на спадове и подем в обществената нагласа на родното си село в края на 60-те години на миналия век, тя емоционално проследява безкористното дело на учителя Атанас Желев Атанасов - безспорно отличителна личност с приноса си в музикалната летопис на Екзарх Антимово.
