Журналистическата теория е активна, променлива, интердисциплинарна, социално адаптивна наука. Тя изучава явленията, процесите и моделите, по които функционира журналистиката, поведението на журналистите, качествата и значението на журналистическите продукти, особеностите на медийните взаимоотношения.
Журналистическата теория отразява голямото значение на журналистиката, която обхваща важни области от персоналното и социално поведение на съвременния човек. Журналистиката е средата, в която обществото може да открие средствата, с които да израства, да се консолидира, да тушира конфликтите и противоречията, да намери решения и да конструира общовалидно обществено мнение. Журналистическата практика непрекъснато променя начина, по който циркулира информацията, а технологичният формат характеризира журналистическите произведения.
***
Мария Попова е журналист, доктор по социология, доцент по „Теория на журналистиката и медиите" във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски". Автор е на книгите „Виртуалният човек" (2005, 2012, 2021), „Журналистическата теория" (2012), „Медийният човек" (2019), „Теоретични аспекти на медиите" (2014). Съавтор е на книгите „Реформи и социална промяна" (2016), „Медиите в Европа" (2012), „Дигиталните медии" (2012), „Думите на медийния преход" (2010), „Журналистическите професии. Статут и динамика в България" (2010-2011). Съ-редактор е на сборниците „Журналисти по теория, журналисти на практика" (2007-2021).
|
