Да изтръгнеш слово от камъка, Петър Добрев, Галик, 2002

Да изтръгнеш слово от камъка

Автор: Петър Добрев
Раздел: Българите в древността /прабългари/
Издателство: Галик
Народност: българска
ISBN:
първо издание, 2002 год.
меки корици, 195 стр.
Цена: 7,00 лв

Прикачен файл:

ПРЕДГОВОР
"Ако ние потулим своя глас, камъните ще викнат вместо нас "
Библейска мъдрост
Основа за написването на тази книга са откритите в България и съседните балкански земи стотици находки на старинни български знаци и надписи, оставени през периода VII-Х в. Става дума за едно истинско море от знаци и надписи, издълбани върху камъни и скали, които никой до днес не е огледал и разтълкувал, въпреки че в тях е скрит гласът на най-старите български векове. За да добие читателят представа за това необикновено историческо съкровище, достатъчно е да се спомене, че само единичните находки на древнобългарски знаци (така наречените рунически знаци) са над 1500, а груповите находки на знаци и цели рунически надписи са над 300.
Можем да си представим какво би станало, ако от камъните за миг би се обадил с жив глас всеки старинен знак или надпис. Пред нас щеше да възкръсне цял един забравен свят - светът на българите, доведени от Аспарух. Но тъй като е много трудно, да не кажа непосилно, да се изтръгват от хладните камъни тайните на записаните върху тях особени белези и слова, до днес тези стотици знаци и надписи мълчат и все още няма кой да отключи техния глас.
Причините, за да се заема с проучването на тази необятна съкровищница от стари български знаци и надписи са главно три: първо, защото моят научен профил - историята на старите цивилизации и стопанства ме задължава да следя внимателно всеки ранен признак на култура в нашите земи; второ, защото откритите находки от този тип, макар и изключително многобройни, са все още неразтълкувани и за тях е писано твърде малко; трето, защото тези многобройни рунически знаци и надписи са оставени през един ранен период (VII-IХ в.), когато според досегашните представи българите не са имали още своя писменост. Нещо, което поражда въпроса: възможно ли е един безписмен народ да покрие цялата своя земя с близо две хиляди свои оригинални знаци и надписи. Към тези причини идва и още един мотив, който ме подтикна за това трудно начинание. Той е свързан с това, че в неотдавна излязлата книга "Древнобългарска епиграфика" представих надписите, оставени от древните българи на техния собствен език, но с гръцки букви, което може би е породило у някои читатели заблудата, че древните българи са били народ, който не е имал своя собствена писмена култура. Всъщност надписите с гръцки букви са само част от това, което е оставено върху камъните и плочите на ранна България. Наред с това е съществувала и една собствена българска писмена и знакова система, която трябва непременно да се опише, за да се изтрие навеки заблудата, че древните българи на Аспарух са били механични подражатели на гръцката култура. Тази собствена българска система беше частично разгледана преди десет години в "Каменната книга", но натрупалите се множество допълнителни находки ни задължават да я опишем подробно и изчерпателно.
В първия раздел на тази книга читателят ще се запознае с особеностите на единичните знаци, оставени навсякъде в Аспарухова България. Малцина знаят, че по броя на оставените върху стените на ранните български селища единични знаци България рязко се откроява на фона на другите средновековни балкански страни. Плиска - най-големият балкански град в Ранното Средновековие (23 кв. км срещу 15 на Цариград) - изпъква и като най-голямо находище на единични знаци, докато във Византия по-разпространена е била традицията да се оставят не единични знаци, а надписи.
Във втория раздел се разглеждат кратките рунически надписи, открити в Плиска, които са останали незабелязани досега.
В третия раздел се прави разшифровка на древната българска руническа писменост и се разглеждат най-дългите надписи, оставени от българите на Аспарух на техния собствен език и с тяхната собствена писменост. Между тези знаци и надписи специално внимание заслужава един кръст, белязан с ранен български рунически надпис, който е изобразен и на корицата на тази книга.
Целта на това изследване е да покаже в цялата му пълнота едно велико достояние на Аспаруховите българи - тяхната специфична култура. Познаването на тази култура е дълг на всеки грамотен българин, защото малко са били народите от VII-VIII в., които са оставили след себе си подобно море от писмени знаци и надписи.