"Житие на свети крал Стефан Дечански" датира от края на XIV в. или самото начало на XV в. и е посветено на ктитора на сръбския Дечански манастир от неговия тогавашен игумен - българин, (известния представител на Търновската книжовна школа) Григорий Цамблак. Макар и свързано конкретно с историческия момент на утвърждаването на светителския култ към крал Стефан Урош III Дечански в Сърбия, произведението става емблематично за цялата славянска православна литература.
Житието е преведено на съвременен български език два пъти - през 1983 г. - от авторски колектив (А. Давидов, Г. Данчев, Н. Дончева -Панайотова, П. Ковачева и Т. Генчева)1 и през 1986 г. - от Климентина Иванова - в IV том на "Стара българска литература" 2.
Според археографския опис, изготвен от Г. Данчев и Н, Дончева - Панайотова, на българската наука са известни 21 негови преписа, направени от XV до XIX в.
