Крайностите в политическия и обществения живот са твърде често срещан факт още далеч преди да избухне първият в историята на човечеството световен конфликт. Чак по време на войната обаче, в условията, предхождащи и съпровождащи демобилизацията, тоталитарните идеолози намират и благоприятна публика за "теориите" си. Другояче казано, тоталитаризмът има дълга предистория, но историята му започва в края на Първата световна война. От друга страна, до началото на Втората световна война диктаторските режими са преди всичко продукт на вътрешни фактори, които предопределят зараждането и разгръщането им. Несъмнено диктатурите си влияят една на друга и преди 1939 г. Подир избухването на новия световен пожар обаче тоталитарните вождове, а понякога и капризите им, предрешават съдбата на цели народи, включително като ликвидират с един замах общественополитическите им уредби, които са се изграждали в течение на десетилетия и дори векове. Всичко това определи и избора на началната и крайната хронологична граница на труда.
