Душата е една от най-големите загадки на всички времена. Тази книга разказва как изобразяването й в художествената литература и концепцията за нея във философията са формирали образите и историите на душата в западната култура, които все още носим със себе си като палимпсест, който се е запечатал в съзнанието ни.
Историята на душата започва с Омир, а Платон и Аристотел оформят античната представа за нея. През Средните векове Църквата я поставя пред алтернативата: спасение или гибел, а Данте тръгва по дирите й към отвъдния свят. Ренесансът, в лицето на Монтен и Декарт, я подлага на съмнение и анализ, за да я опознае по-добре. Следват търсенията на Кант и Хегел, на Гьоте и Киргекор, на Дарвин и Фройд, Ницше и Витгенщайн, за да се стигне до съвременността и опознаването на представите на другите (исляма и будизма) за нея. Душата е свеждана до религиозна концепция или нещо ирационално и подлежащо на терапия (в съвременната психология).
Това е първата история на душата в западната култура. През период от три хиляди години проф. Уле Мартин Хьойстад (р. 1947) се движи с лекота сред идеите на философи, богослови и писатели. Пише с лекота, елегантност и вдъхновение, а книгата му приобщава към прозрения и стимулира мисълта. Авторът борави с палитра от науки (история, литература, философия, психология, биология) и разглежда душата като феномен, който все още е неразга-дан и ненапълно проучен.
