„Изчезналият" е пример за удивителната способност на Кафка - който никога не е бил в Америка - да създава художествена реалност, стъпвайки върху минимален житейски материал.
Шестнайсетгодишният Карл Росман е пратен от своите родители в Америка като наказание за връзката му с домашната помощница. Там той по чудат и всъщност доста неправдоподобен начин открива своя американски вуйчо, богат предприемач и сенатор. Близостта им обаче се оказва недълготрайна. Налага се Карл сам да си търси препитание, сменя няколко работи (пиколо в хотел, слуга на певицата Брунелда), докато най-сетне е назначен като технически сътрудник в някакъв театър в Оклахома. Повествованието прекъсва във влака, с който младежът пътува за Оклахома, за да пристъпи към новата си дейност.
Този прощъпулник на Кафка в романовия жанр допреди трийсетина години беше известен като „Америка", заглавие, дадено му от неговия приятел и биограф Макс Брод на "географски принцип", сиреч според мястото на действието в него. Достъпът до архива на Кафка направи възможно да се стигне до автентичното: заглавие на въпросния роман - „Изчезналият" - и до автентичния му текст, от който за пръв път е преведена книгата.
