Истинската критика наблюдава, анализира, тълкува и оценява не само литературния процес в неговото историческо или актуално състояние, но също като литературата и писателите свидетелства за случващото се в обществото и изразява неговите идеи. Тя никога не се затваря в чисто литературните си задължения, а се намесва активно в живота на обществото. Тогава тя придобива своя висок авторитет и се превръща в пряк участник в социалното битие на българския свят. Истинският критик не е кабинетен човек; неговите занимания не са само с книгите и словото. Неговото служение е изпълнение на обществени повели.
Добрият критик не може да не бъде публицист и обществен деец! А и критиката му е винаги публицистично напрегната, остра, категорична, пронизана от нерва на времето и облагородена от съзнанието, че литературата е длъжна да служи на обществото и нацията и да съхранява националния дух. Иван Мешеков призоваваше литературният критик да бъде и критик на обществото.
Иван Гранитски е такъв критик на литературата и обществото, „обществен и културен вожд" (пак по Иван Мешеков), неспокоен и неудържим радетел за тържеството на доброто и справедливостта!
Той даде нов живот на този тип критика, вля му нова енергия.
Aз наричам тази критика „публицистична", не само заради нейния патос, а най-вече заради поставянето на съвременната литература (а и тази от миналото) в нейния социален контекст. Иван Гранитски преценява писателите и техните творби по това доколко анализират процесите в обществото и предлагат средства за изкореняване злото и несправедливостите в него.
