|
Нашата
препоръка |
|
Nexus. Кратка история на информационните мрежи от Каменната епоха до ерата на изкуствения интелект
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Хаджи Станьо хаджи Станчов (Врабевски). В лабиринтите на историческата памет
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Ататюрк. История на идеи
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Палечка
|
|
Автор: Мишел Сер
Раздел: Френска литература, Съвременна философия Издателство:
СОНМ
Народност: френска Преводач: Рада Шарланджиева ISBN: 9786197500271
първо издание, 2021 год. меки корици,
102 стр.
Цена:
12,00 лв
Прикачен файл:
|
Мишел Сер (1930 - 2019) е френски философ, антрополог, историк на науката и писател. През 1955 година завършва Екол нормал сюпериор в Париж. От 1969 година е професор по история на науките в университета Париж Пантеон-Сорбона, а от 1984 година и в Станфордския университет. Счита за свои учители по философия Симон Вейл и Бергсон, общува с Мишел Фуко и Жюл Вилмен, а творчеството му оказва въздействие върху Бруно Латур и Стивън Конър. От 1990 година е член на Френската академия. Познат е на българския читател с произведенията си „Атлас" и „Петте сетива".
Есеистичната му творба Палечка е публикувана във Франция през 2012 година и бързо се превръща в бестселър. В нея авторът се обръща към антропологичната трансформация в епохата на новите технологии, свързана с по-различната употреба на познавателните способности и организация на познанието, и твърди, че децата от времето на интернета и мобилните телефони - Палечка и Палечко - имат по-широк достъп до знанието и личностите в сравнение с предходните поколения. В днешния променен свят младите хора следва да изобретят всичко отново: нови институции, нови начини на съвместно битие с другите, на съществуване и на познание.
***
Без да забележим, за краткия период, който ни отделя от 70-те години на миналия век, се е родил нов човешки вид. Той или тя нямат вече същото тяло, нямат същото очакване за продължителност на своя живт, не общуват по същия начин, не виждат същия свят, не живеят сред същата природа, не обитават същото пространство.
Раждани с упойка и програмирано, обгрижвани с облекчаващи лекарства, те вече не се страхуват от същата смърт. И тъй като нямат вече главата на своите родители, той или тя разбират другояче.
Мишел Сер
|
|
|