„Робин Дж. Колингуд (1889 – 1943) заема съществено място в културата на XX в. Публикуваните приживе „Религия и философия" (1916), „Опит върху философския метод" (1933), „Новият Левиатан или човек, общество, цивилизация и варваризъм" (1942) и отпечатаните след ранната му смърт „Идеята за историята" (1945) и „Идеята за природата" (1944) слагат мощен отпечатък върху хуманитарното и социалното мислене на века, най-вече през неговата втора половина, който отпечатък продължава да профилира това мислене и до днес. „Идеята за природата" играе специална роля в този процес. Изследването се фиксира върху три възлови периода от история на идеята за природата, условно наречени съответно „гръцки", „ренесансов" и „модерен". Колингуд е обаче достатъчно прозорлив да предупреди, че финалът, поставен от него, не е окончателен. Че казаното е „само междинен отзив за историята на идеята за природата до настоящото време" и предвижда последващ прогрес. Превръщането на този „последващ прогрес" във факт неимоверно повишава ценността на „Идеята за природата".