Освен в универсално-човешкото сме потопени и в океана на културно-специфичното благодарение на биографични дадености като това кога сме родени, в каква среда растем и се възпитавамел Нашите преживявания носят отпечатъка на културата, в която съществуваме, от схващането ни за предназначението на живота. Забележително е, че чувствата и преживяванията ни в детството чертаят географската карта на нашия живот. В тях и в техните отпечатъци можем да открием знаците на всички важни, същностни теми от битието ни като зрели същества. Можем да разчетем табелите към бъдещите ни житейски пътища. В необикновените ни преживявания като деца и в някои странности на поведението ни се крие „знаенето" за нашата съдба, предчувствието за всичко, което ще ни се случи през следващите десетилетия. В особеностите на детството ни се проявяват и симптоите на нашето призвание.
Дали това не е априорнег знание за основните псъбития в живота ни като възрастни? Дали чрез детските си преживявания маркираме териториите, през които ни предстои да преминем, осъществявайки изначално предопределената си съдба?
