Темата на настоящото изследване е обект на интензивна църковноправна интерпретация през последните няколко десетилетия в Православната църква и продължава да е все така актуална. В рамките на диоцеза на БПЦ-БП, както и в средите на българската академична богословска общност тя обаче е слабо застъпена - на информационно и на научно ниво. В голяма степен това обстоятелство провокира в мен изледова-телски интерес към тази проблематика, желание за работа по нея, съчетано със заниманията ми с история на Българската православна църква.
Въпросите, отнасящи се до придобиването на църковна автономия и автокефалия - с оглед на „Македонската схизма", - заслужават внимание и търсят упорито своите отговори. Силно и молитвено се надявам, че те ще намерят вярно и съборно еклисиологично решение в Православната църква. В този смисъл вярвам, че едно бъдещо установяване на общо-православно становище по въпроса за автокефалията и автономията в Православната църква ще помогне за разрешаването и премахването на схизмата, в която се намира Македонската църква. В тази добронамерена християнска посока съм насочил и изследователските си усилия. Надявам се, независимо от неминуемите пропуски и слабости, съпътстващи по неписано правило всяко научно съчинение, резултатите от представеното изследване да се превърнат в полезни ориентири при интерпретирането и разрешаването на „Македонския църковен въпрос".
