От 1864 година до Освобождението „влачих въжето" след себе си. Слава богу, доживях да видя свободата на родината си. Много жертви се дадоха за нея. На свой ред и ние, русенци, дадохме всичко, каквото можахме, според своите скромни възможности, за извоюването на тази свобода. Не сме работили тогава с оглед на бъдещи някакви материални облаги, защото тогава идеалът ни беше само свободна България. Струва ми се обаче, че по отношение на Червеноводската чета се извърши навремето една голяма неправда от Народното събрание. Нейните участници не се признаха за въстаници. Новото време тогава даде и такива държавници, които не закъсняха да подценят заслугите на тия борци. Да не накърняваме тяхната памет. Да не забравяме терените имена, като ги пренебрегваме. Светла да бъде паметта на всички борци за свободата, малки и големи, знайни и незнайни! Да я пазим!
