Замисляйки този сборник, искахме да обхванем разнообразието на мюсюлмански общности и тяхното развитие по българските земи, като поставим акцента върху хармоничното им съществуване с мнозинството от българите християни. Именно тази хармония ни накара да изведем обобщаващото заглавие „Българският ислям". То е повече публицистично, отколкото научно. Но именно „Българският ислям" е най-точното определение за свободния дебат върху ролята на исляма в българското общество. За пореден път залагаме на полифоничността на мненията, които обаче дават пълна картина за генезиса и развитието на мюсюлманските общности у нас.
Науката за исляма изисква поглед и от гледната точка на ислямската наука. Затова и в настоящия сборник, освен статии от светски учени има и такива от богослови. Присъствие има и научната публицистика.
Темата за исляма в българската книжнина датира от епохата на Българското Възраждане. На него първоначално се гледа като на нешо „външно", "чуждо" за процесите на формирането на българската нация. Постепенно обаче се появяват още ракурси, за да се стигне до там, че на значителната част от изповядващите исляма в нашата страна да се гледа като на родни братя по произход. От тук до убеждението, че комшулукът е естествен за мюсюлмани и християни има само една крачка. Крачка, която този сборник за пореден път показва, че можем да правим без усилие.
Георги Кулов
Председател на Управителния съвет Балкански форум за мир - Кърджали
