Нашият специален дописник съобщава...Хърватският кореспондент и доброволец Крунослав Херуц за България и българите, Светлозар Елдъров, Военно издателство, 2005

Нашият специален дописник съобщава...Хърватският кореспондент и доброволец Крунослав Херуц за България и българите

Автор: Светлозар Елдъров
Раздел: Световни мемоари и биографии, Балканска история
Издателство: Военно издателство
Народност: хърватска
Преводач: Дончо Георгиев
ISBN: 9545093331
първо издание, 2005 год.
меки корици, 263 стр.
Цена: 12,00 лв

Прикачен файл:

Настоящата книга е съставена от две части - монографична и документална.
Първата част представя биографичния очерк на Крунослав Херуц с акцент върху връзките му с България. Той е съставен от пет глави, които проследяват живота, образованието и първите му стъпки на общественото поприще в Хърватия, дейността му като кореспондент и доброволец в България по време на Съединението и Сръбско-българската война, превъплъщението му като герой в една от драмите на Никола Живков, професионалния му сблъсък с известен и влиятелен руски военен кореспондент, приноса му за организиране на книжната търговия между Русия и България. За да се откроят и разберат пълноценно, личността и дейността на Херуц са вписани в по-широката историческа рамка на събитията от епохата.
Втората част се състои от пет приложения. В първите три са публикувани негови писма и дописки от 1885 г., отразяващи събитията в България в навечерието и по време на Съединението и Сръбско-българската война. В тях Крунослав Херуц освен като точен политически наблюдател се проявява и като майстор на перото. Неговите дописки притежават несъмнени литературни достойнства, пълноценно разкрити от преводача Дончо Георгиев, асистент в катедрата по български език на Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград и член на Съюза на българските преводачи. Поради ограниченията на обема бяхме принудени да изоставим част от дописките на Херуц от 1885 г. и всички от 1886 г. В четвъртото приложение е поместен пътеписът му "От София до Одеса", публикуван във в. "Слобода" в края на 1886 и началото на 1887 г., който също е преведен от Д. Георгиев. Последното приложение съдържа шест писма на Херуц до българи, открити от мен в български архивохранилища - две до Иван Вазов, две до Стефан Бобчев, едно до Георги Цанев и едно до Велчо Велчев.
Използвам случая да благодаря на всички, които по един или друг начин бяха съпричастни към работата ми по настоящата книга. Сред тях на първо място държа да откроя колегата ст. н. с. д-р Румяна Божилова от Института по балканистика при БАН, която ми помогна да установя първите научни контакти в Хърватия. Чувствам се особено задължен и на колегите от Отделението за съвременна история към Хърватската академия на науките и изкуствата с ръководител проф. Анте Гулин за тяхното гостоприемство и подкрепа в Загреб. Искрено се надявам, че публикуването на книгата в България ще събуди интереса към личността и делото на този забележителен човек в Хърватия и Русия. Като посредник в културното общуване и взаимното опознаване на трите славянски народа Крунослав Херуц напълно заслужава това.

Първият биографичен очерк за Крунослав Херуц е публикуван в края на 1885 г. в хърватския вестник "Слобода" под заглавие "За дописника на "Слобода" в българската войска". Авторът, подписал се като Анте Г-ич, очевидно добре познава Херуц от студентските години в Загребския университет. Той дава някои интересни биографични подробности и разказва за неговите тесни връзки с българските студенти, но иначе отделя повече място за българо-хърватската взаимност с екзалтацията на деня. Името на Херуц се споменава още на няколко пъти в хърватския печат в края на XIX и началото на XX в. във връзка с публикуването на негови очерци от Русия5. През 1909 г. известният хърватски политик и публицист Стйепан Радич допълва биографичния му портрет с някои нови детайли от личното си познанство с него в руската столица. Това е и последното сведение за Крунослав Херуц в Хърватия чак до края на Първата световна война, която бележи края и на Австро-Унгария. Затова пък в началния период от съществуването на новата сръбско-хърватско-словенска държава (преименувана впоследствие на Югославия) той е представен от някои автори с възможно най-черни краски. Бившият активист на Югославянския комитет в Лондон Франьо Поточняк и историчката от чешки произход Мелада Паулова не могат да му простят, че в годините на войната Херуц се противопоставя на идеята да се жертва хърватската национална идентичност за сметка на югославския проект. След тази очевидно организирана кампания за дискредитация той отново е забравен в своята родина.