Има ли смисъл да се ровим в „задния двор“ на обществата и да се занимаваме с феномени, които самата история вече е отхвърлила и белязала със знака на провала? Изследвайки няколко изчезнали университета, настоящата книга защитава тезата, че осмислянето на условията и причините за един неуспех е в състояние да подпомогне както разбирането на социалния живот в дадено време, така и спецификата на конкретния неуспял социален феномен. От тази перспектива провалът на университетските начинания в Арецо, Верчели, Тревизо и Флоренция в средновековна Италия и на Свободния университет през 30-те и 40-те години на XX в. в България се оказват своеобразно огледало на социалната действителност в тези общества и познавателен „ключ“ към разкриване на същността на университета като вид социална институция.
