Поет, драматург, актьор, режисьор, художник, публицист, философ, етнограф, през 1938 година Антонен Арто (1986 – 1948) публикува сборник с кратки есеистични творби под заглавието „Театърът и неговият двойник". В тях той излага възгледите си за необходимостта от промяна в самата идея за театъра, който губи смисъл, лишен от магическа връзка с действителността. Според Арто съвременният театър, изцяло подвластен на писания текст, трябва да бъде заменен от т.нар. Театър на жестокостта. Авторът твърди, че Театърът на жестокостта е труден преди всичко за самия режисьор, а елементите на жестокост би следвало да присъстват в основата на всеки спектакъл, защото в състоянието на израждане, в което се намираме, по този начин „ще заставим метафизиката да проникне отново в духовете именно през кожата".
"Подобно на чумата театърът е криза, която завършва със смърт или изцеление. Чумата е голямо зло, защото тя е цялостна криза и подир нея следват смъртта или крайното пречистване. По същия начин театърът е зло, защото е върховно равновесие, което се добива чрез разрушение. Той приканва духа към умопомрачение, пробуждащо енергиите му. И в заключение може да се отбележи, че от човешка гледна точка театралното действие, подобно това на чумата, е благотворно, защото, тласкайки хората да виждат себе си такива, каквито са, снема маските, изобличава лъжата, слабодушието, низостта, лицемерието. Руши задушаващата инерция на материята, която обхваща дори най-отчетливите данни на сетивата. И като разкрива пред общностите тяхната тъмна мощ, скритата им сила, то ги приканва да се възправят с по-героическа и извисена нагласа срещу съдбата, каквато инак никога не биха възприели.
И въпросът, който сега се налага, е дали в този хлъзгав свят, който неусетно погубва сам себе си, ще се намерят шепа хора, способни да наложат това висше разбиране за театъра, което ще върне на всички ни естествения и магически еквивалент на догмите, в които вече не вярваме."
Антонен Арто, откъс от "Театърът и чумата" |
