Изследването представя пергаментния Севастиянов сборник от Руската държавна библиотека в Москва в контекста на средно-българската ръкописна традиция. Прави се кодикологическо и палеографеко описание на книгата и преглед на съдържащите се в нея текстове; анализират се детайлно фонетиката, правописът, промените в морфологичните форми и в употребата им.
Несъмнен източнобългарски двуеров ръкопис, Севастияновият сборник отразява един изключително интересен правописен тип с определено дълга предистория, но непознат и незасвидетелстван в този си вид в изследваните досега среднобългарски паметници. Особена стойност за изследователя на българската езикова история има и включеното цялостно издание на текста му. В процеса на работата бяха привлечени за сравнение данни от множество ръкописи - както старобългарски, така и среднобългарски, повечето неиздавани и непроучвани досега, до които авторката е имала достъп в българските и руските книгохранилища и от микрофилми. За попълване на липсващите части от текстовете и за изясняване на историята им е работено също с паметници от руска и сръбска езикова редакция; дават се сведения за гръцките протографи на четивата. Откритите разночетения и гръцки съответствия са използвани за съпоставка и при езиковото изследване на проучвания сборник.
