"....дядо казваше, че в родината му, Пьотр бил княз или граф, не помня вече, а сега беше обущар. Не знаех каква е разликата между двете, но обущаря беше много сладкодумен разказвач на военни историйки, случили се през Първата Световна война. Докато бяхме там, дядо ми и Пьотр си бърбореха, аз ги слушах и се топлех около малката печка с кюнци. Още помня миризмата на туткал, вакса, гьон и разни гуми, които обущаря използваше за поправката на обувки и дамски ботуши. Когато клиентите на Пьотр влизаха и излизаха, винаги ставаше едно леко течение, а всичките тези различни аромати, включително и на пушека от кюмбето се размесваха, избухваха, после се стопяваха, и оставаха да витаят в малкото помещение...."
