Съставители: Дончо Господинов, Николай Аретов
Сборникът е първи опит за по-цялостно разглеждане и по-задълбочено анализиране на един нов за българската литературна наука проблем. Той е интересен не само от теоретична гледна точка, но и с важни практически измерения при създаването на нов тип история на българската (възрожденска) литература. Тя би трябвало да се отличава от досегашните не само по новите интерпретации на вече известните и трайно влезли в "канона" творби, но и с преразглеждане на самия свой предмет - което означава да бъдат взети немалко и нелеки решения относно статута на голям брой текстове, останали неизвестни за читателите по време на Българското възраждане (а и днес известни само на специалистите); или частично социализирани; или останали само като намерения - публично обявени тогава или известни ни днес само от архивите на един или друг автор, от спомени на негови съвременници и пр. Това разширяване на обема на понятието "българска възрожденска литература" неминуемо води до поставянето и на редица други проблеми, свързани с очертаване на границите и, с вътрешната и периодизация, с модела и на развитие, с опитите за обосновано или неоснователно преоценяване на мястото и ролята на една или друга личност.
Вместо да премълчат или заобиколят всички тези сложни проблеми, авторите са предпочели открито и ясно да ги поставят, да картографират, проучат и овладеят една нова изследователска територия - с надежата, че публикуването на сборника би стимулирало този процес, би включило в него и специалисти от други области и на практика би довело до значително разширяване на масива от използвана информация за българската литература (без да бъдат откривани нови текстове или архиви), както и до усъвършенстване и оптимизиране на научния апарат за нейното пълноценно изследване.
