През 2022 се навършват 130 години от рождението на един от най-високите умове на европейската духовност – Валтер Бенямин.
Световната хуманитарна общност отбелязва и 100 години от появата на един от неговите най-легендарни текстове: „Към критика на насилието“.
Това е достатъчен повод да се обърнем към студията, макар че специалното ни внимание има и други причини. Част от тях се обяснява от онези блестящи отговори на текста, каквито са давани през десетилетията от мислители с главозамайващ ранг – Жак Дерида, Джорджо Агамбен, Джудит Бътлър… Но вниманието ни е породено преди всичко от актуалността
на текста в днешния контекст.
Бенямин пише текста си около две години след края на Първата световна война – на фона на ужасите от нея и с вярата си в необходимостта от радикална социална трансформация. Тук е в зародиш голяма част от неговата философия на историята и на социалното. По преобразуващ начин подрежда „насилие“, „власт“, „господство“, „принуда“, „право“, „справедливост“, „нравственост“, „съдба“, „митично“, „божествено“.
В настоящото издание разширяваме контекста на този легендарен текст, като добавяме доскоро непубликуваните на никой език бележки на Бенямин върху категорията „справедливост“, както и тезите относно същото понятие на приятеля му, прочутия Гершом Шолем.
Заключителната студия на преводача, професор Стилиян Йотов, задълбочава критическото изследване на тези текстове и просветлява контекстите, от които тръгва значимата, влиятелна традиция на коментари около този текст, в която се вписват работи на някои от най-големите световни мислители на съвремието.
