Viva La Revolucion! Куба: 50 години тръстика, пури, смърт, Степан Поляков, Сиела, 2004

Viva La Revolucion! Куба: 50 години тръстика, пури, смърт

Автор: Степан Поляков
Раздел: Български мемоари и биографии, Пътеписи, публицистика и есеистика
Издателство: Сиела
Народност: българска
ISBN:
второ издание, 2004 год.
меки корици, 339 стр.
Цена: 8,00 лв

Прикачен файл:

ОСКВЕРНЕНИТЕ КАЗАРМИ: МОНКАДА - НАЧАЛОТО
Хаванското лято на 1953 г. се оказа взривоопасно и лекомислено. То донесе и радост, и тревожни предчувствия. Кулминацията настъпи през юли.
Президентът Батиста беше отложил изборите. Тогава партиите и лидерите им си размениха грозни обиди. Три месеца преди това студентите и учениците бяха окупирали територията край военната база „Колумбия". Армията арестува лидерите и ги предаде на съда, но по-късно повечето бяха освободени, защото нямаха и 18 години. Най-популярният, Гарсия Барсена, получи две години затвор. Някои от по-близките му сподвижници получиха по-малки присъди.
Ден преди празника на св. Хайме /Още в началото на IX в. испанците са избрали 25 голи за ден на св. Хайме, гневния ангел, повелителя на гръмотевиците, закрилника на авантюристите. Конкистадорите са пренесли празника в Новия свят. Кубинците и досега честват този ден с много танци по улиците, с гърмежи, ром и в крайна сметка - секс. Денят съвпада и с края на прибирането на захарната тръстика. - Б. а./ около 200 души потеглиха от Хавана към Сантяго де Куба с автобуси и коли. Всички бяха между 20- и 30-годишни. Водеше ги 27-годишният Фидел Кастро. Всъщност той ги настигна по пътя. Беше се отбил, за да се сбогува с любовницата си Наталия Ревуелта. На жена си Мирта изобщо не спомена къде заминава. Под прикритието на празничните фойерверки из цялата страна те се придвижиха към две от стратегическите казарми край столицата на провинция Ориенте. Сантяго не беше избран случайно. В родния град на младия им лидер се бяха сражавали националните герои Хосе Марти и Антонио Масео. В този град Куба беше обявила и независимостта си от Испания. За Фидел добре подбраните символи бяха половин спечелена битка. В този момент нацията изхвърляше прашното си минало. Приятелките му от университета Мелба Ернандес и Хайди Сантамария пренасяха униформите. По-младият му брат Раул тръгна най-рано с още няколко души, за да осигури подслона на въстаниците в странноприемници и при съмишленици. Базовият лагер трябваше да бъде край плажовете на местността Ел Сибоней, на 15 километра от брега2. Фидел изгради стратегията открай докрай. Надяваха се рано сутринта на 26 юли всички войници да са махмурлии след денонощния гуляй. Така щяха лесно да ги победят. Доктрината на Кастро звучеше лаконично: "Ще го убием тоя негър!" Имаше предвид президента със смесена кръв Фулхенсио Батиста. Същият, който ги дари с 1000 долара за сватбата им с Мирта.