Макар u писани от свещеник, тези разкази не са догматични наставления, нито изискват фундаментални познания за вярата в Бога или за църковния живот. Но всеки с отзивчиво и състрадателно сърце би се трогнал, четейки ги, защото в тях има емпатия. Разбира се, има и вяра, и надежда също. Но най-много има любов. Търпелива, милостива, независтлива, непревъзнасяща се, негорделива... Тази книга ни припомня забравената или може би никога ненаучена библейска истина, че всеки, който постъпва по правда и върши добро, е приятен на Бога, защото Бог не гледа на лице, а на сърце.
