Книгата представя резултатите от специфична литературна археология, която Мая Ангелова извършва сред текстови масиви, натрупани предимно в първото десетилетие след 9 септември 1944 г. Изследвани са по-известни или дълго укривани разкази за Девети, за „Отечествената война", за т.нар. партизанско движение и други тематични полета, прекроени според образците на социалистическия реализъм. Става дума за взривена литература - разпарчатосано пространство без приемственост, с въведени от днес за утре правила, с незрелост и безстилие, излъчвани от нови или преобразени авторски персони. Проследени са началата и употребите на наратологични структури като „ритуална фабула", създаването на основни жанрови модели на нормативния соцреализъм, както и множеството преливания, но и прекъсвания между документално, мемоарно и фикционално. Така методите на наратологията и антропологията взаимно се обогатяват, за да създадат нова литературна история, която никога не забравя екзистенциалния залог - човешкото измерение на всяко писане, четене и безмълвие.
