„È ancora possibile la poesia? Lo spero e lo sento con tutto me stesso. .. Trovare le parole per ritrovarsi abbracciati al mondo delle cose che per noi hanno un significato vero, al di là dello spazio e del tempo. Al di là della nostra logica razionale, utile per camminare su questa terra ma non per passeggiare tra le nuvole e conversare con l'universo. Trovare le parole per ritrovarsi smarriti, cantando felicemente come cicale che sopravvivono in un inverno senza sole, per sentirsi vivi ancora una volta: le parole che risuonano nell'animo umano, se non sono il tutto di quel tutto, sono comunque tanto... Le parole giuste sono un modo di resistere per esistere, per dire: „ecco, vivo, ci sono, ed è nonostante tutto bellissimo!".
Stefano Chelini
***
„Възможно ли e още да пишем поезия? Надявам се и го усещам с цялото си същество... Да намерим думите, за да се почувстваме прегърнати в света от нещата, които за нас имат истински смисъл, отвъд пространството и бремето. Отвъд рационалната логика - тя ни помага да вървим по тази земя, но не и да се разхождаме в облаците и да говорим с всемира. Да намерим думите и да се почувстваме отново изгубени, пеейки щастливо като цикадите, оцелели през зимата без слънце, да се усетим още веднъж живи: думите, звучащи в човешката душа, ако не всичко, то са много... Точните думи са начин да устоиш, за да съществуваш и кажеш: „ето ме, жив съм съм, има ме и, въпреки всичко, е прекрасно!"
Стефано Келини
